autumn..

All of these mornings I stare at her when she’s asleep. Today the cold rain and clouds are gone away to give others a chance to admire them.

…bus buzzer

Момиче в измачкана, кафява рокля ме гледа на спирката. Мисля си че нещо не ми е наред и затова отварям книга. Книгата не ме прави в ред, но пък не мисля за това. Гледах линиите на бедрата ти.

…mornings…

Отварят Слънчевата табла. Фолиото на нейната тънка ослепителност се развива под вратата на терасата и расте по пода. Плоскостта й не следва линиите му а ги приобщава диагонално.

sea dry nights

Преди спях. От два дни не. И преди се е случвало.

Сиво-синя светлина от вечерните облаци.

To a lovely woman…

Прелестна жена

е онази, представата за която, образът й, изобщо самата тя, така безмилостно, недопускащо възражения, безкомпромисно се е врязла в най-малките сутрешни и океанско тъмните дълбини на нощните жеалния, че не можеш да не се усмихнеш всеки път, когато си мислиш за нея.

…daily talks…

“Джамче” казва го така, че веднага ти става ясно какво е Джамче.

Армагедон. Ставаше дума за правилата на Армагедон при шаха. Но се сетиха за Хироус (Heroes of might and magic). Ааа, и ти ли се сети. Много як меч. А, ти за магията. Да, бе ама то не е интересно вече вземеш ли го веднъж и няма кой да те спре. Мене не ми е итенресно накрая. Срещу 6 компютъра на макс, брато. Лелии, как ми се доигра. Разбираш ли (Подскача на стола като скиор в бяг). Съботата с едно аверче от квартала. Яко цъкане. Малко нечъръл, малко уиски. Джамче. Много ясно, че всичко си разбираш после. Даже още по такова. Все едно си в мисия. Седиш звериш се и и непременно трябва да го направиш. Е, така е то. Лелиии…

first of all…

Направих си блог. Този е вторият. Първият бе споходен от някаква атомна недоразуменост на сървръни нишки. С други думи – не знам кавко му се случи, но всички си заминаха. Заминах си и аз. Митът за светата земя трябва да бъде поддържан..